МОБИУС ПСИХОТЕРАПИЯ

Вината е форма на самонаказание. Често тя е резултат от сдържане на гнева до такава степен, че той се обръща навътре. Най-силен източник на чувството за вина са отношенията с родителите ни и отношенията с децата ни. Страхът да прояви гняв и други негативни емоции към родителите си, обрича детето на постоянно чувство за вина. Така вместто да изпитва недоволство от постъпките на родителите, то започва да чувства вина.



Чуството за вина се появява и когато се опитваме да избегнем отговорността за грешките си. Когато отричаме вината си за това което сме причинили на някой, чувството за вина се усилва. Личната вина може да е източник на голяма сила. Когато признем вината си тя се превръща в сила, която помага на човек да достигне до цели, които преди това са били недостижими за него. Тоест с увеличаването на отговорността чувството за вина намалява.

Фройд твърди, че корените на вината са в Едиповата фаза на развитие на детето, когато то изпитва силни сексуални желания към родителя от противоположния пол и силни деструктивни желания към родителя от същия пол.

В край на сметка вината е много разрушително чувството, което сигнализира, че е необходимо нещо да се промени. Нужно е да обърнем внимание на нашите негативни чувства и способността ни да ги осъзнаваме и изразяваме, както и да поемем отговорност за това, че те могат да са наранили или обидили някой.