Теорията за множествената интелигентност е развита от Хауърд Гарднър през 80-те години. Теорията оспорва тезата, че човешката интелигентност може да бъде измерена с един показател като коефициент на интелигентност. Според Гарднър всеки индивид се развива паралелно, но с различна скорост, в различни сфери на интелекта.
Гарднър определя интелекта като способност успешно да се реагира на нови ситуации и да се трупа опит. С пълно основание той констатира, че нашата култура отдава прекалено голямо значение на логическата и вербална интелигентност, а на другите форми се обръща много малко внимание или напълно се игнорират.
Така Гарднър описва седем типа интелигентност:
1. Лингвистична или вербална интелигентност - Тя включва речеви способнисти, умението да се използват думите в устен и писмен вид. Хората, спадащи към този тип са систематични, рано се научават да говорят, четат и пишат правилно. Те имат добра памет, затова лесно запомнят много информация и с лекота учат чужди езици. Такива хора стват поети, писатели, журналисти, политици и въобще всякакви професии, където словото има голямо значение.
2. Логико-математичска интелигентност - Тя включва способността да се оперира с числа и да се мисли рационално. Такива хора от ранна възраст проявяват интерес към компютрите, логическите експерименти, към решаване на задачи. Те се занимават успешно с математика, физика, химия – тези предмети, които изискват точност, развита логика и особена настройка на ума да мисли в понятията на причинно-следствените връзки. Хора с такъв вид интелигентност стават математици, програмисти, учени,счетоводители, статистици, анализатори и др.
3. Визуално-пространствена интелигентност - Хората с подобен тип интелигентност мислят в картини.Те са прекрасни наблюдатели и са много възприемчиви към цветовете, формите, линиите и отношенията между обектите в пространството. Те могат графично да изразят своите идеи. Такива хора често използват в разказите си метафори, лесно разчитат карти, таблици и диаграми, чувствителни са към цветовете и формите на околните предмети. Отрано проявяват интерес към изобразителнoто изкуство и често използват описания. Тази интелигентност дава възможност за работа като архитект, художник, изобретател, дизайнер, пилот фотограф, скулптор.
4. Музикално-ритмична интелигентност - Това включва способността да се възприема и оценява музиката , както и да се създава, трансформира и изпълнява. Човек, който притежава развита музикална интелигентност, лесно запомня мелодии и е способен да ги възпроизведе. Той е възприемчив към ритъма и звуците изобщо. Тези хора са много емоционални и имат развита интуиция. Разбира се се насочват да работят в сферата на музиката: певци, композитори, свирят в групи оркестри и др.
5. Телесно-кинестетична интелигентност - Това е интелекта на нашето тяло. Той включва умението да се използва тялото за самоизразяване, да се предават чувствата и емоциите чрез движения . Хората с развита телесна интелигентност имат бързи реакции, добре развити рефлекси, много бързо усвояват боравенето с различни предмети и инструменти и изобщо, обичат да действат, да се движат, бързат да пипнат всичко и се учат не визуално, а опипвайки. Професиите в които се развиват са: танцьор, актьор, механик, спортист, хирург.
6. Интерперсонална интелигентност - Под това понятие се разбира спосбността да се опознават другите и умението да се сътрудничи с тях. Междуличностния интелект се изразява в това да се възприемата настроенията, чувствата, темперамента и потребностите на другите хора за да се свържем с тях. Хората от този, т. нар. „социален” тип интелигентност от ранно детство могат да се разбират с другите, да се уговарят с тях, да общуват, изобщо – обичат да се намират сред тях, да комуникират и създават връзки. От тях стават чудесни мениджъри, социални работници, психолози, медиатори, продавачи, учители.
7. Интраперсонална интелигентност - Това включва способността да разбираме вътрешният си свят,да усещаме самите себе си, да разбиране силните и слабите си страни, убежденията, мотивациите, настроенията, желанията, мислите и емоциите си.Тази интелигентност предполага високо ниво на самоконтрол, саморазбиране и самооценка, но също така и способност да можеш да изразиш и представиш това себепознание. Затова този тип интелигентност се проявява чрез някой от другите типове, определени от Гарднър. Тези хора се стремят да бъдат независими и самостоятелни и предпочитат да работят сами. Техните постъпки се ръководят от силна интуиция, самомотивация и желание за себепознание. Типични професии в които се трансформира развитието на този тип интелигентност са: философ, психотерапевт, психиатър, консултант и различни свободни професии.
По-късно Гарднър добавя още два типа интелигентност - натуралистична(включваща способността да се разбира природата и да се долавят закономерности) и екзистенциална ( включваща способността и склонността да се формулират и изследват въпросите за живота и смъртта)
Няма коментари:
Публикуване на коментар